Европейската комисия попари управляващите – мониторингът (CVM) върху България остава!
За България все още важи механизмът за сътрудничество и проверка (т. нар. мониторинг, бел. ред.) и престои все още работа, която правителството трябва да свърши, преди той да бъде вдигнат, заяви днес заместник-председателят на Европейската комисия за ценностите и прозрачността Вера Йоурова при представянето на докладите по новия хоризонтален механизъм за върховенството на закона в страните-членки, предаде БНР.
Досега българските власти казваха, че CVM ще стане история в момента, в който бъде въведен общ механизъм за наблюдение на всички държави-членки.
CVM беше въведен като временен механизъм, когато двете страни се присъединиха към ЕС, но нито България, нито Румъния са постигнали достатъчен напредък, за да бъде отменен. Сега и България, и Румъния се оказват под „двойно наблюдение“.
„Все още продължава механизмът CVM. Както знаете, имаше планове за премахването му, но все още има недовършена работа, за българските власти, особено за правителството, реформите трябва да бъдат финализирани“, заяви Вера Йоурова.
Йоурова предупреди, че българският парламент и правителство трябва да се заемат с констатациите от доклада „много сериозно“, защото „когато хората изразяват такова недоволство и такова недоверие и много ясно чувство, че не е възможно да се получи справедливост от държавата, тогава това е сериозно нещо, което трябва да се разгледа от националните власти“.
За да подкрепи критичните си оценки, еврокомисар Йоурова се базира на резултатите от редовните социологически проучвания в страната ни:
„След всяко проучване винаги е имало много ясен сигнал от българския народ, че доверието в съдебната система и институциите е много ниско и на въпроса дали ЕС трябва да продължи с натиска чрез Механизма за сътрудничество и проверка за напредък в реформите, подкрепата на хората винаги е била много силна.
В момента ние продължаваме с механизма, като правим обективна картина на състоянието в България било за борбата с корупцията, било за състоянието на медиите. Мисля, че българското правителство и парламент трябва да се справят с тези проблеми. И те трябва да приемат това много сериозно, защото, след като хората изразяват такова недоволство и недоверие и чувство, че не е възможно да получат правосъдие от държавата, то това е сериозен проблем, който да бъде поет от националните власти“.
Йоурова допълни, че това не е нова критика и че Комисията често е предлагала помощ на България в тази насока, като в момента също е в готовност да го направи.
В подобен дух бе и изявлението на еврокомисаря по правосъдието Дидие Рейндерс:
„Ние заявихме, че ще продължим да акцентираме върху необходимостта от продължаване на реформите в някои страни-членки. За България един от инструментите за тази цел е механизмът за сътрудничество и проверка. И в предишните документи по механизма беше казано много ясно, че макар да има известен напредък през изминалите години, има сериозна необходимост от реформиране на различни сектори от обществените организации, особено в съдебната система и борбата с корупцията“.
Критиките към България в публикувания днес доклад по новия хоризонтален механизъм за върховенството на закона са за липсата на прозрачност при собствеността на медиите, все по-чести заплахи срещу журналисти от всякакъв вид и предизвикателства в борбата срещу корупцията.
В България се оказва, че собствеността на някои медии е директно свързана с политически действащи лица, дори и те самите да не ги притежават официално, се казва в доклада. Много журналисти определят политическата намеса в медиите като „нещо обичайно“ и „широко практикувано“, се добавя в документа. В него се допълва, че в страни като България, Хърватия, Унгария, Словения и Испания, репортери все по-често се изправят пред заплахи и нападения – физически и онлайн, свързани с техни публикации и това се прави под различна форма.
Като примери се дават, освен физическите заплахи и заплахи за изправяне пред съд, кибертормозът, особено за жените в професията, кампании за очерняне, сплашване и заплахи с политически характер. Има и безпокойство за ефективността от действията на някои национални власти, отговорни за медиите, като се имат предвид ресурсите, с които разполагат и тук като проблемни страни се посочват България, Гърция, Люксембург, Румъния и Словения, а за страната ни се има предвид СЕМ.
За първи път в доклад за върховенството на закона официално се отчита състоянието на медиите в страните-членки.
По отношение на борбата с корупцията се казва, че все още пред България стоят важни предизвикателства преди тя да постигне сериозна репутация за безпристрастност, обективност и независимост на съдебните органи.
„Необходим е сериозен брой на окончателните присъди за корупция по високите етажи на властта“, се казва в доклада. Допълва се, че трябва да бъдат завършени процедурите, които да гарантират ефективна отчетност от страна на главния прокурор, както и че съставът и функционирането на Висшия съдебен съвет и инспекторатът към него все още са обект на безпокойство. Отбелязва се също така, че след присъединяването си към ЕС през 2007-ма година, България е направила реформи в съдебната система и за борбата срещу корупцията, които Комисията е наблюдавала в рамките на механизма за сътрудничество и проверка.
Предстои Съветът да вземе окончателно решение дали мониторингът над България и Румъния ще отпадне. В днешния доклад се подчертава, че реформите, свързани с борбата с корупцията в някои страни, сред които и нашата, трябва да бъдат задействани ефективно, за да има напредък в това отношение.
„В България нов проект за регламентирането на прозрачността за чуждестранното финансиране на НПО-тата предизвика критики заради евентуално негативно влияние върху гражданското общество“, се казва още в доклада.
