Депутатите в Европейския парламент проведоха първия разгорещен дебат за антиправителствените протести, продължаващи близо 90 дни, и състоянието на върховенството на закона у нас.
По-късно тази седмица ЕП ще гласува резолюцията на Комисията по граждански свободи, в която евродепутатите изразяват сериозна загриженост за принципите на правовата държава, демокрацията, независимостта на съдебната система и разделението на властите. Резолюцията бе приета от комисията с 35 гласа „за“, срещу 30 „против“ и 1 „въздържал се“. Най-голяма подкрепа има от групата на социалистите и демократите. ЕНП гласуваха против. Срещу резолюцията са гласували и българските евродепутати Ангел Джамбазки и Емил Радев. Документът бе подкрепен от Елена Йончева.
В европейския парламент най-критични позиции спрямо България взеха депутатите от ПЕС, както и Зелените и либералите, като основните им аргументи бяха за отстъпление от демократичните ценности и злоупотреба с еврофондовете.
Евродепутатите от Европейската народна партия, най-голямата в европарламента, към която принадлежи ГЕРБ, защитиха Борисов като проевропейски лидер.
„Българските граждани ще се справят със своето правителство, но трябва да спрем да храним вампирите, които изсмукват жизнената кръв от тези прекрасни хора“, каза Клеър Дейли от групата на Европейска обединена левица/Северна зелена левица.
Според председателя на Групата на ЕНП Манфред Вебер протестите показват, че демокрацията в България работи. Той допълни, че протестиращите могат да изразят волята си на следващите парламентарни избори, които ако са редовни, ще се проведат през март или началото на април.
Зам.-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова бе категорична, че механизмът за сътрудничество и проверка е нужен:
„България извърши достатъчен напредък от момента на присъединяването си към ЕС. Това посочихме в доклада от 2019. Комисията ще продължи да следи динамиката на събитията в България“.
Евродепутатите обсъждат създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който да бъде обвързан с новия дългосрочен бюджет на Съюза. Това ще има директен ефект върху разпределянето на средствата по еврофондовете за държавите-членки.
