Начало БЪЛГАРИЯ Боряна Димитрова: Малка е вероятността за срив на избирателната активност и ръст...

Боряна Димитрова: Малка е вероятността за срив на избирателната активност и ръст на протестния вот

0
Много малка е вероятността за срив на избирателната активност и ръст на протестния вот, прогнозира социологът от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова.

На избирателната активност обаче може да повлияе както епидемиологичната обстановка, така и внушението за предрешени избори, подчерта тя пред БНР. „Цялата тази несигурност може да доведе до по-ниска избирателна активност.“ 

Според нея тезата за ваксината като спасение влиза в едно изключително недоверчиво и разколебано обществено мнение, което цяла година е облъчвано от най-различни теории – от конспиративни теории, до теории, които всяват страх и ужас от бъдещето, които разширяват рисковото общество до неимоверни размери.

Здравните власти трябва да си дават много добре сметка, че темата за ваксините не се свежда до определен акт – да отидеш да ти поставят ваксина, а се разполага в определени страхове и преживявания на хората, посочи Димитрова.

„Тук беше изпуснат един много важен момент – да бъде ясно, разбираемо, широкомащабно обяснено какво е действието на ваксината и да бъде обяснено по един грижлив начин към хората. Не да им се вменява вина за това. С разбиране към страховете, с разбиране към колебанията. Трябваше да се отговори на тези колебания, а не да се действа по начин, който е  повече или по-малко безпрекословен.“

Същевременно има и значителни организационни трудности, които също създават отдръпване, допълни социологът. Според данните да „Алфа рисърч“ десетте процента, които са готови незабавно да се ваксинират, всъщност се отнасят към близо половин милион души. Димитрова предупреди, че ако кампанията не се разгърне като добре организирано и убедително, дори сред тези хора могат да се появят разколебани или невярващи на институциите.

Социологът открои три от възможните сценарии за парламентарните избори на 4 април.

Към момента повечето социологически проучвания показват фрагментиран парламент с 5-7 партии на фона на около 3 милиона гласоподаватели – този сценарий е с 60% шанс да се случи, уточни Димитрова. При рязък спад на избирателната активност до 2 милиона, 2 300 000 – 2 400 000 души е по-малка вероятността това да се случи.

„Това автоматически води до бонуси за трите партии с най-големи твърди електорати – ГЕРБ, БСП, ДПС. Възможно е при такъв сценарий някои от по-малките партии да изпаднат от парламента и да видим парламент с малко партии и независимо, че няма да е толкова фрагментиран, също със сериозни трудности за съставянето на правителство. Нито една партия може да се окаже недостатъчно силна, за да състави правителство, но не и достатъчно слаба, за да бъде елиминирана. Как в тази ситуация се съставя правителство е големият въпрос“, коментира Боряна Димитрова.

Предишна статияСергей Игнатов: България е малка брънка от веригата на фалшивите новини
Следваща статияДоц. Кунчев: Инфодемията пълни главите на хората с глупости

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук