Френският президент Еманюел Макрон поиска от руандите да простят на Франция за ролята й в геноцида в Руанда през 1994 г., при който загинаха около 800 000 етнически тутси и хутуси.
Изказвайки се пред паметника на геноцида в столицата на Руанда Кигали, той каза, че Франция не се е вслушала в предупрежденията за предстояща касапница и твърде дълго е „оценявала мълчанието върху изследването на истината“.
Но Франция не е била съучастник в убийствата, добави Макрон.
Лидерът на Руанда похвали речта му.
Президентът Пол Кагаме каза: „Думите му бяха нещо по-ценно от извинението. Те бяха истината.“ Той го нарече „акт на огромна смелост“.
През март френска експертна комисия установи, че Франция при покойния президент Франсоа Митеран е носила „тежка и непреодолима отговорност“ за геноцида, но не е била съучастник. В доклада се казва, че Франция е била „сляпа“ по отношение на подготовката за геноцид.
„Само онези, които са преминали през тази нощ, може би могат да простят и по този начин дават дар за прошка“, каза г-н Макрон пред паметника, където са погребани над 250 000 жертви.
„С това смирение и уважение заставам до вас днес, осъзнавам степента на нашите отговорности.“
„Убийците, които дебнеха блатата, хълмовете, църквите, нямаха лицето на Франция. Франция не беше съучастник“, каза г-н Макрон. Но той каза, че през 1994 г..
На 22 юни ООН разреши разполагането на френски сили в югозападна Руанда, в така наречената операция „Тюркоаз“.
Тази мисия беше спорна: френската хуманитарна зона спаси някои потенциални жертви от геноцидните убийци, но по-късно имаше обвинения, че френската помощ е дошла твърде късно и че някои убийци са успели да се скрият в зоната.
През 2015 г. тогавашният президент Франсоа Оланд обяви, че архивите на Руанда ще бъдат разсекретени, но две години по-късно, след като изследовател поиска разрешение да ги проучи, Конституционният съвет на Франция реши, че те трябва да останат в тайна.
Г-н Макрон стартира новото проучване, което позволява на експертите да изучават френските официални файлове от онова време.
