След дългогодишни преговори Швейцария заряза усилията, насочени към договаряне на общ договор с ЕС.
Швейцария не е в Европейския съюз, но се е присъединила към много от неговите политики, като например свободата на движение. Понастоящем отношенията се управляват от над 120 двустранни сделки и ако не бъдат заменени с една рамкова сделка, това може да навреди на връзките.
„Съжаляваме за това решение, като се има предвид напредъкът, постигнат през последните години“, заяви комисията на ЕС.
Споразумението за свободна търговия между ЕС и Швейцария датира от 1972 г.
Комисията – изпълнителният орган за 27-те държави-членки на ЕС – заяви, че без рамково споразумение между ЕС и Швейцария модернизирането на тези отношения не би било възможно. Съществуващите сделки „не бяха на бързи обороти“ и въздействието на решението на Швейцария ще трябва да бъде анализирано, предупреди тя.
Швейцарското правителство подчерта три въпроса: защитата на заплатите, правилата, регулиращи държавните помощи, и правото на гражданите на ЕС, работещи в Швейцария, да искат швейцарски социални помощи като част от свободата на движение.
Външният министър Игнацио Касис заяви, че Швейцария не може да приеме исканията на ЕС за равни права за работниците от ЕС, тъй като това би означавало нежелана „промяна на парадигмата“ в миграционната политика на Швейцария. Правителството също се опасява, че това може да доведе до по-високи разходи за социално осигуряване.
Двете страни могат да разчитат на смесените двустранни споразумения, но тези сделки в крайна сметка ще остареят, така че Швейцария няма да има достъп до потенциален съюз на електроенергия или други области на единния пазар, които се променят.
За разлика от Обединеното кралство, което остави Европейския съюз без достъп до единния пазар или митническия съюз, Швейцария е част от единния пазар, както и от Шенгенската зона без паспорт на ЕС.
