Ултраконсервативният Ебрахим Раиси спечели президентските избори в Иран с 62,2% от гласовете. Според частичните резултати, публикувани тази събота, 19 юни, това ще го направи наследник на Хасан Рохани, без да е необходим втори кръг, както е прието от собствените му съперници.
Раиси получи „повече от 17,8 милиона“ гласа от общо 28,6 милиона преброени гласа, заяви Джамал Орф, председател на Националната избирателна комисия на пресконференция в Техеран.
Орф не даде оценка за процента на участие, но според неофициални изчисления той би бил 53%. Избирателният списък е над 59,3 милиона иранци на възраст над 18 години.
Според частични данни генерал Мохсен Резай , бивш главнокомандващ на Пазителите на революцията – идеологическата армия на Ислямската република е на второ място с над 11,5% от гласовете, преди бившия президент на Централната банка Абдолнасер Хемати (8,3%) и заместникът Амирхосеин Газизаде-Хашеми (3,4%).
Върховният водач на Иран, Аятолах Али Хаменей, отбеляза тази събота изборите, спечелени от Раиси, като победа на нацията срещу „пропагандата на врага“.
„Големият победител на вчерашните избори е иранската нация, защото тя отново се изправи пред лицето на пропагандата на вражеската наемна преса,“ каза той.
Малко преди да бъдат публикувани първите официални резултати – според които имаше около 14% празни или невалидни гласове – излизащият президент Хасан Рохани обяви, че има победител на първия тур, без да го назовава.
„Поздравявам хората за избора им … Ние знаем кой е събрал достатъчно гласове на тези избори и кой е избран от хората днес“, заяви Рохани в телевизионна реч. Чрез съобщения в Instagram и Twitter тримата кандидати, изправени срещу Раиси, признаха победа за ултраконсервативния кандидат.
Президентът има ограничени правомощия в Иран, където реалната власт е в ръцете на върховния водач.
Счетоводният баланс на президента Рохани беше опетнен от провала на неговата политика на отвореност, след като САЩ се оттеглиха през 2018 г. от споразумението за иранската ядрена програма, запечатано с големите сили през 2015 г. във Виена.
Това решение на Вашингтон и възстановяването на наказателни санкции, които последваха, потопиха страната в насилствена рецесия, лишавайки, например, правителството от доходите си от износ на петрол.
През декември 2017 г., януари 2018 г. и през ноември 2019 г. две вълни на протести бяха жестоко репресирани от властите. За опозицията в изгнание и неправителствените организации Раиси е въплъщение на репресии и името му се свързва с масовите екзекуции на леви задържани през 1988 г., въпреки че той отрича каквото и да било участие.
Раиси е в черния списък на иранските служители, санкционирани от Вашингтон за „съучастие в сериозни нарушения в правата на човека“.
