ЮНЕСКО одобри във вторник, 27 юли номинациите за световното културно наследство , представени от Бразилия, Перу, Уругвай, Чили и Мексико.
Първите три се чакаха от 2020 г., когато ЮНЕСКО беше принудена да отмени годишното си назначение поради глобалните санитарни условия, произтичащи от пандемията COVID-19, докато тези от Чили и Мексико бяха представени тази година.
Одобрените предложения са тропическата градина на Роберто Бурле Маркс (Бразилия), слънчевата обсерватория Чанкило (Перу), църквата Estación Atlántida (Уругвай), културните обекти Чинчоро (Чили) и манастирът и катедралата на Нуестра Дама от Успение Богородично на Тлакскала (Мексико).
Перу представи археологическия комплекс на Чанкило , където според изследователите са били извършвани директни астрономически наблюдения между 500 и 200 г. пр. Н. Е., следвайки годишното движение на слънцето за регулиране на религиозни празници и други сезонни събития.
Разположена близо до брега, на около 365 километра северно от Лима, обсерваторията е разделена на три сектора, които обхващат около четири квадратни километра, в които има 13 кули, кръгъл храм и площад, построен с пръст и кал.
Още по-старо е чилийското предложение, фокусирано върху заселванията и изкуственото мумифициране на културата Чинчоро по крайбрежните ръбове на регионите Арика и Паринакота, в северната част на страната.
Според чилийските власти културата Чинчоро е развила мумификация 3000 години преди Египет, като процесът е включвал одиране на тялото, извличане на органите, изсушаване с жарава и пълнене с пръст, вълна, пера, растения или глина.
ЮНЕСКО също гласува за включване в световното наследство на Францисканския набор от Tlaxcala (Мексико), разширение на записването на първите манастири на XVI век на склоновете на Попокатепетъл, добавен в списъка през 1994.
Францисканският манастирски комплекс е построен между 1537 и 1540 г. след алианса между испанците и тласкаланците – ключов за победата над империята Мексика.
Междувременно кандидатурите на Уругвай и Бразилия са много по-актуални, тъй като и двете датират от ХХ век.
Църквата Estación Atlántida – община, разположена в департамент Канелонес, на южното крайбрежие на Уругвай – е построена между 1958 и 1960 г. от инженера Еладио Диесте (1917-2000).
От своя страна, сайтът на Roberto Burle Marx е, според бразилското министерство на туризма, „наследството на озеленителя, създал концепцията за модерната тропическа градина“.
В сесията този вторник бяха одобрени още девет номинации за световно наследство. Това бяха дрипавият град Долавира (Индия), културните пейзажи на Хавраман-Ураманат (Иран), праисторическите обекти Джомон (Япония), минният пейзаж на Росия Монтана (Румъния), градът на „толерантността и градското гостоприемство“ на Ас-Солт (Йордания), джамии в судански стил (Кот д’Ивоар), Ница (Франция), границите на Римската империя между Германия и Холандия и еврейските обекти Шпил, Вормс и Майнц (Германия).
