Проведените от втората седмица на февруари срещи между лидерите на Украйна, Русия и различни европейски държави бележат дипломатическо темпо за намаляване на напрежението около ситуацията в източната част на континента.
Интервютата между Владимир Путин и президента на Франция Еманюел Макрон или срещата между чуждестранните представители на Русия и Обединеното кралство, съответно Сергей Лавров и Лиз Трус, са добри примери за постоянните контакти, които включват и украинския президент Владимир Зеленски.
По време на посещението си в Киев на 9 февруари испанският министър на външните работи Хосе Мануел Албарес изрази пред украинския си колега Дмитрий Кулева желанието на Испания и ЕС „да напреднат по пътя на дипломацията, релаксацията и де- ескалация” на настоящата криза.
„Диалог, деескалация, отпускане и, ако е необходимо, разубеждаване“, каза той. Кулева благодари на испанската позиция, но посочи на своя колега необходимостта от налагане на санкции срещу Русия още сега, дори когато не се осъществява въоръжена намеса.
Подобно искане, мотивирано — според Кулева — от неспазването на Минските споразумения от страна на Русия, предполага, че Киев е недоволен от преговорната позиция, заета от различни лидери на ЕС и НАТО.
По мнението на Хуан А. Агилар, директор на портала за глобална сигурност Geoestrategia.es , оплакването на украинското правителство за неспазване на правилата от Русия се крие в собствената му неспособност да приеме споразуменията. „Украйна знае отлично, че не може да ги изпълни, поради което се опитват да намерят начин в средата на суматохата да ги предоговарят и по този начин да спасят лицето пред общественото мнение“, каза той пред Sputnik.
„Затова казват на Албарес, че Русия не ги спазва, но това е лъжа и те го знаят отлично. Русия не е длъжна да се съобразява или не спазва нищо там, тези, които трябва да го направят, са както проруските милиции в Донбас, така и самият украински режим. И те трябва да спазват липсата на тежки оръжия в граничната зона, да зачитат невоенизираната зона, която разделя двете страни, да обмислят статута на Донбас и конституционните промени, наред с други неща“, подчерта той.
В същия ден, макар и след тази среща, Кулева заяви, че Киев не отказва да спазва подобни споразумения за умиротворяване на конфликта в Донбас, но няма да го направи в термините, в които Русия ги тълкува.
„Режимът на Зеленски, подобно на този на Порошенко преди, е наясно, че спазването на Минските споразумения ще създаде огромни вътрешни трудности, непосилни“, каза Хуан А. Агилар. Той подчерта, че подобно отношение поставя Киев „в трудно положение“ пред международната общност, включително Нормандската четворка, „и пред собствения натиск на Москва“.
„Разбирам, че позицията на Украйна е да предоговори Минските споразумения“, добавя Пабло дел Амо, анализатор в портала за стратегически изследвания Deciphering the War.
Позицията, която произтича от западните дипломатически контакти с Киев, може да бъде двусмислена, оттук и несъответствието в интерпретациите по отношение на приемането на Минските споразумения. Дел Амо посочи, че духът на Киев да не се съобразява се крие в подкрепата на САЩ и Обединеното кралство, „защото европейците, които са част от Нормандската четворка (Франция и Германия), не са успели да накарат Украйна да се съобрази с тях“ .
Този факт, нулевото френско-германско влияние върху Киев от 2015 г. по отношение на изпълнението на подписаното, е причината Русия да предпочете да преговаря директно със САЩ, потвърди Алехандро Лопес Канореа, координатор на Дешифрирането на войната. Пред Sputnik този антрополог припомни, че ситуацията е довела до „мобилизиране“ на Франция и Германия, за да разговарят с Русия. „Но САЩ са тези, които трябва да принудят Украйна да спазва тези споразумения, Русия смята, че американците имат пряко влияние върху това правителство“, повтори той.
Минските споразумения предвиждат също провеждането на местни избори в Луганск и Донецк региони, за да се определи тяхното съответствие в Украйна, която ще трябва да направи конституционни промени, за да получи специален статут. Лопес Канореа посочва, че за Киев тези и други точки са „едва ли приложими“, тъй като неговото правителство все още търси „друга политическа база“ след оставката през юли на вътрешния министър Арсен Аваков.
„С напускането му правителството на Зеленски загуби една от най-големите националистически тежести, някой, който имаше преки връзки с паравоенни организации“, припомни той. Освен това той смята, че е сложно както да се впише статута на Донбас чрез споразумения, така и да се даде неговата независимост.
„В момента Украйна има много бурна вътрешна политика, страната е бъркотия и Зеленски е наясно, че позицията му сега е по-слаба, отколкото преди няколко години. Ако изпълни Минските споразумения, политическата му кариера е свършена“, добави Дел Амо. За него националистическите сектори на страната продължават да имат „много власт“. „Дните на Зеленски са преброени, ако той спазва Минските споразумения“, съгласи се Хуан А. Агилар.
„Украйна няма възможност да формулира политическо мнозинство, което е благоприятно за прилагането на споразуменията“, каза Лопес Канореа. „Порошенко дойде с намерението да реши този въпрос, в крайна сметка той се отказа от споразуменията и сега го съдят за държавна измяна. Зеленски също пристигна с обещание, че ще сложи край на войната, но по-късно разчиташе на националистически сектори“, добави той.
