Начало БЪЛГАРИЯ Тройно повече българи подкрепят позициите на Румен Радев пред Кирил Петков

Тройно повече българи подкрепят позициите на Румен Радев пред Кирил Петков

0

Тезите на президента Румен Радев се ползват с три пъти по-силен отзвук (34% от анкетираните ги споделят), отколкото тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев). Такива са данните от проучване на социологическа агенция „Алфа Рисърч“, проведено в периода 6-14 февруари 2022 г.

Това става, въпреки че разногласията помежду им (по темата Македония, смените в Булгаргаз, начините за противодействие на корупцията и пр.) са доста пестеливо изразени публично. 26 на сто, основно привърженици на парламентарната опозиция, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред коалиционните партньори по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на БСП (71%), на ИТН (44%), дори и на ПП (38% от тях, срещу 26% за К.Петков). Единствено тези на ДБ са по-близки до аргументите и действията на  Петков, отколкото до тези на Радев (33% : 17%).

Президентът Румен Радев започва втория си мандат с 51% доверие срещу 23% недоверие. Той черпи подкрепа от три основни групи симпатизанти: на „Продължаваме промяната“ (78%), на БСП (91%), на ИТН (67%). Агенцията отбелязва, че равнището на одобрение за държавния глава сред електоратите на управляващите партии значително надхвърля подкрепата за собственото им правителство. Единствено изключение тук правят привържениците на „Демократична България“, сред които доверието и в правителството, и в президента е еднакво, и като правило, по-слабо ( 36% – 38%). 

„Обстоятелството обаче, че в спорни казуси премиерът не може убедително да  защити позициите си, дори сред симпатизантите на собствената си партия и коалиционни партньори, ни кара да определяме отношенията с президента като рисков фактор пред стабилността на правителството“, заявяват социолозите.

ДОВЕРИЕТО КЪМ КАБИНЕТА

Кабинетът „Петков“ стартира с 35% положителни срещу 23% отрицателни оценки и е първият от 2009 г. насам – т.е. от първото правителство на ГЕРБ – с положителен начален рейтинг. Аналогично, премиерът К. Петков също започва мандата си с доминиращо одобрение от 39% срещу 21% неодобрение – ситуация, която за последен път е наблюдавана отново през 2009г. в отношението към тогавашния премиер Б. Борисов.

Вече се наблюдават и първи разминавания в отношението на симпатизантите на участниците в четворната коалиция към правителството. То получава най-висока подкрепа от избирателите на ПП (66%). Одобрението спада до 50 на сто сред симпатизантите на БСП, а сред тези на ИТН и ДБ е в рамките на 33% – 36%.

По-нататъшното сравнение с първото правителство на ГЕРБ не е съвсем в полза на ПП. През 2009 г. 65% са смятали за професионалисти министрите от кабинета „Борисов 1“, а сега тази позиция споделят 39%. Тогава 51% са били оптимисти, че правителството ще прекрати практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове, а сега са 34%.

ЕЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ

Три месеца след последните парламентарни избори електоралните нагласи остават без съществена промяна, със слаба, но показателна динамика при някои от партиите.

ПП запазва първото си място, с 24.4%, на отчетлива дистанция пред основния си опонент ГЕРБ (18.1%), чиято подкрепа слиза надолу с 4 пункта. Макар и да спечели вътрешнопартийната битка в БСП, Корнелия Нинова, поне за момента, не успява да разшири общественото влияние на БСП, която е на нива малко под 10% (9.8%).

След проиграните възможности за сформиране на правителство през миналата година, продължава ерозията в електоралното влияние и на „Има такъв народ“. Готовност да гласуват за тях заявяват 6.6% от българите. Без промяна в сравнение с последните избори остава подкрепата за „Демократична България“ – 6.4%. След като бе един от основните донори на избиратели за ПП преди три месеца, в момента коалицията сплотява най-твърдите си привърженици. 

ДПС получава подкрепата на 7.2% от българските избиратели. Три месеца парламентарно присъствие и остро конфронтационна политика на Възраждане, специално по отношение на зелените сертификати, й позволяват да затвърди позициите си в нишата на радикалните формации. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.

ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

13% имат положително отношение към работата на съда срещу 38% отрицателни оценки. Всеки втори пълнолетен гражданин споделя неутрално мнение, дължащо се предимно на слаба информираност за работата на съдилищата.

Доверие в главния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. отрицателното отношение към дейността му устойчиво изразяват над 50 на сто от пълнолетните българи (57% в настоящото проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.

ЗА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА

Макар и с известни колебания в годините, следващи кризите в самия ЕС, като терористичните атентати, мигрантската вълна, Ковид пандемията и др., 58% от българите имат положително отношение към ЕС и само 13% – отрицателно.

Силно обаче е разделението по отношение на НАТО – 40% положително отношение, срещу  34% отрицателно. Тази поляризация е продукт на противоположни позиции, споделяни от отделните партийни привърженици. Симпатизантите на  ДБ (63%) и на ГЕРБ (62%) формират групата на хората с доминиращи позитивни нагласи към НАТО. Привържениците на ПП и ИТН показват стойности малко под средното за страната (37%-39% положителни оценки), а при тези на БСП преобладават негативните мнения (38% :26%). Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на Възраждане, 65% от които са срещу НАТО.

28% са на мнение, че за да гарантира националната си сигурност страната ни трябва да засили интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 42%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по различни поводи от висшия управленски ешелон – членство в НАТО, без по-силна интеграция. За по-силна интеграция в НАТО се обявяват симпатизантите на ДБ (47%), а след радикалния разлом с Радев  – и тези на ГЕРБ (38%).Сред симпатизантите на самата управляваща коалиция обаче е налице цялата палитра от мнения. От твърдото желание за „повече евроатлантическа интеграция“ на ДБ, през флуидната позиция на ПП и ИТН (едва по 22% и от двете партии са за силна евроатлантическа интеграция), до категоричното нежелание за интеграция сред БСП симпатизантите – едва 10% срещу 35% желаещи напускане на НАТО. 

По отношение на европейското членство на Северна Македония, 31% се обявяват за привърженици на новия подход в преговорите с нашата съседка, но 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция. С изключение на ДБ, привържениците на всички партии в управляващата коалиция, вкл. и тези на ПП отдават предпочитания на досегашния подход. 

Изграждането на единни позиции и  по двете основни към момента външно-политически теми, както  и постигането на подкрепа за правителствените действия изискват изразяването на ясни тези – аргументирани, основани на задълбочени познания и разбиране на процесите, подплатени с убедително политическо лидерство. Развоят по тези теми също ще определи накъде ще еволюират обществените нагласи, заключва агенция „Алфа Рисърч“.

Предишна статияАнтон Кутев напусна ръководството на БСП поради различия с Корнелия Нинова
Следваща статия4626 нови случая на коронавирус у нас за последното денонощие

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук