Русия започна да реже газа за Европа, като преустанови доставките за България и Полша заради отказа им да плащат в рубли за руско гориво, мярка, която беше описана като „шантаж“ от Брюксел и която може да засегне други европейски купувачи в средата на май, предупреди Кремъл.
И България, и Полша също са транзитни държави и следователно Газпром (руската газова компания) вече предупреди за последствията за останалите страни в случай на неразрешено изтегляне на руски газ.
Руският президент Владимир Путин постанови на 31 март, че страните, считани за „неприятелски“ от западните санкции спрямо военната кампания на Русия в Украйна, включително всички страни членки на Европейския съюз (ЕС), трябва да плащат за газ в рубли.
Това беше най-суровата реакция досега на мерките, наложени от Запада за замразяване на резервите на Централната банка на Русия и изключването на няколко руски банки от международната междубанкова система SWIFT.
Путин разработи механизъм, който влезе в сила на 1 април, според който неприятелските страни – общо 48 – трябва да открият специална сметка в рубли и друга във валута в Газпромбанк. Идеята му е тази банка да получава плащането във валутата, посочена в договора за доставка на газ – евро или долар в 97% от случаите -, след което го конвертира в рубли и го депозира в рубловата сметка на купувача.
Това му позволява да държи рублата, но също така позволява чуждестранна валута да влиза в Газпромбанк, контролирана от държавата чрез Газпром. Съобщението на Газпром, който продължава да снабдява останалите европейски страни, включително през Украйна, предизвика 11% поскъпване на газа за доставка през май на холандския пазар.
Путин предупреди, че Москва ще отговори с „мълниеносни атаки“ в случай на стратегическа намеса в Украйна, докато руската армия унищожи голяма партида оръжия, доставени от Запада в южната част на страната.
Във Франция гилдията на производителите на вино предупреди, че войната също ще увеличи разходите за вино.
