Президентът на Финландия Саули Ниинистьо и министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън подписаха тази сряда в Хелзинки декларация за взаимни гаранции за сигурност срещу възможна руска агресия, докато скандинавската страна решава дали да кандидатства за членство в НАТО.
Тази декларация за солидарност, подобна на тази, подписана часове по-рано от Джонсън и шведския министър-председател Магдалена Андерсон – чиято страна също обсъжда евентуалното влизане в НАТО – предполага ангажимент за взаимна помощ, включително военна помощ, в случай на страдание въоръжено нападение или природно бедствие.
По същия начин споразумението установява по-голямо двустранно сътрудничество в области като военното разузнаване, технологиите, закупуването на оръжия и съвместни военни учения.
„Руската инвазия в Украйна промени европейското уравнение за сигурност, пренаписа нашата реалност и промени бъдещето ни“, каза Джонсън на съвместна пресконференция с Ниинистьо.
Според президента на Обединеното кралство, руската офанзива срещу Украйна е означавала повторно отваряне на нова глава от Студената война, но инвазията – според него – се е провалила поради две причини: „несломим дух на украинския народ“ и единството на света в подкрепа на тяхната героична битка.
От своя страна финландският президент увери, че споразумението за взаимопомощ с Обединеното кралство „силно повишава“ сигурността на скандинавската страна и настоя, че евентуалното влизане на страната му в НАТО не представлява заплаха за никого, както уверява Москва.
„За нас присъединяването към НАТО не е против никого. Бихме искали да увеличим максимално нашата сигурност по някакъв начин. Ако Финландия повиши сигурността си, тя не я отнема от никого“, каза той.
Ниинисте каза, че никой не се съмнява, че Финландия е част от западния свят и си сътрудничи много тясно с НАТО, така че влизането й в Алианса, поясни той, всъщност няма да означава съществена промяна в настоящата ситуация.
Той също така подчерта, че Финландия и Швеция дълго време са били неутрални по свое собствено решение, но сега този неутралитет се превърна в искане на Кремъл, което представлява „радикална промяна“.
Освен това Ниинистьо каза, че Русия трябва да се „погледне в огледалото“, тъй като именно нейните действия и заплахи са накарали Финландия и Швеция сериозно да обмислят присъединяване към НАТО.
И двете скандинавски страни запазват статута си на съюзници от години, но не са членове на Алианса, въпреки че руската инвазия в Украйна предизвика промяна в позицията и на двете и сега те са готови да се откажат от традиционната си политика на необвързаност.
Президентът Ниинистьо и финландският министър-председател Санна Марин планират да обявят утре, четвъртък, ако са за кандидатстване за присъединяване към НАТО, съществено изискване за скандинавската страна да продължи с процеса на присъединяване към Алианса.
Ако те са благосклонни към входа – най-вероятно, според всички индикации – е много възможно Финландия да вземе официалното решение да изпрати заявката в края на тази седмица или началото на следващата.
