Д-р Фелипе Лобело, професор в Училището по обществено здраве Rollins в университета Емори в Атланта, в разговор с Ана Мария Луенго Ромеро, говори за това дали настоящата глобална тревога за избухването на маймунска шарка може да се превърне в пандемия.
Лобело заяви, че едрата шарка е много по-заразна от маймунската шарка, но той е загрижен, че това огнище е довело до адаптиране на вируса или да е по-лесно заразно. „Това е нещо, което трябва да се проучи чрез генетични изследвания на вируса, генетичната последователност“, продължава той.
Той също така споменава, че светът не трябва да бъде толкова загрижен за пандемията, защото това е вирус, който трудно се разпространява между хората. „Огнища се овладяват бързо и това се очаква да бъде ситуацията, но това не означава, че потенциалните промени не трябва да се проучват и страните трябва да действат бързо, за да могат бързо да овладеят това огнище“.
Обединеното кралство наблюдава ежедневни инфекции с маймунска шарка, които не са свързани с пътуване до Западна Африка, където болестта е ендемична, каза в неделя служител от британската агенция за здравна сигурност.
„Ние откриваме случаи, при които няма установен контакт с индивид от Западна Африка, което сме виждали преди в тази страна“, каза главният медицински съветник на Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство (UKHSA) Сюзън Хопкинс.
Обединеното кралство алармира на 7 май с човек, който наскоро е пътувал до Нигерия. Други страни в Европа и Съединените щати съобщават за случаи.
Маймунската шарка може да се предаде чрез контакт с кожни лезии и капчици от заразен човек, както и чрез общи предмети като спално бельо и кърпи.
Симптомите наподобяват в по-малка степен тези, наблюдавани в миналото при пациенти с едра шарка: треска, главоболие, болки в мускулите и гърба през първите пет дни.
След това се появяват обриви (по лицето, дланите на ръцете, стъпалата), лезии, пустули и накрая струпеи.
Според СЗО симптомите продължават между 14 и 21 дни.
По информация на АФП.