От окупация на цяла Украйна до все по-локализирани офанзиви за завземане на град по град. От максимум две седмици до военна кампания без крайни срокове: реалността на място и силната съпротива на Украйна принудиха Русия да предефинира стратегията си два пъти за 100 дни военни операции.
„Украйна два пъти принуди руския президент Владимир Путин да понижи военните си цели“, отбеляза тази седмица базираният в САЩ Институт за изследване на войната (ISW).
Първо, Украйна победи Русия в битката за Киев, като руските сили не успяха да превземат украинската столица и да свалят президента Владимир Зеленски в операция на удар и бягане.
Първата проверка на реалността беше претърпяна от Путин и руския Генерален щаб с опита да превземат летище Хостомел, на 35 километра от столицата, с 200 парашутисти, които бяха изненадани от украинските въоръжени сили, които знаеха плановете и успяха бързо да си върнат контрола на летището.
Вторият удар за Кремъл и министъра на отбраната Сергей Шойгу беше унищожаването на руски бронирани автомобили, артилерия и други превозни средства от украинските войски, когато конвоят се опита да настъпи в района на Киев с километрична колона и напълно се разобличи към столицата.
В края на март нямаше друг начин, освен да се откаже от целта за окупация на столицата и заедно с нея местата на правителството и парламента, а руската армия се оттегли от районите на Киев и Чернигов, както на север от страната.
Оттеглянето разкри ужасните опустошения и масовите гробове в това, което Украйна заклейми като „военни престъпления“ в градове около Киев, като Ирпин, Буча или Бородянка, кланета, които Москва категорично отрича. Това беше първият път, когато Русия трябваше да промени стратегията си.
„Военният потенциал на въоръжените сили на Украйна е значително намален, което ще ни позволи да съсредоточим нашето внимание и най-големите си усилия върху постигането на главната цел, освобождението на Донбас“, обясни министърът на отбраната Сергей Шойгу на 29 ноември.
Успоредно с това на южния фронт Русия беше по-успешна. В началото на март те поеха контрола над град Херсон – единствената провинциална столица, превзета в 100-дневната военна офанзива – с Бердянск и Мелитопол.
Освен това те започнаха обсадата на стратегическия пристанищен град Мариупол, ключ към създаването на дългоочаквания сухопътен коридор от Донбас до анексирания Кримски полуостров.
В края на април Русия обяви Мариупол за превзет, югоизточно от Украйна — принадлежащ на Донецка област, в Донбас — символ на съпротивата и на най-голямата хуманитарна катастрофа досега в специалната военна операция.
С търговското и рибарско пристанище в руски ръце, Русия де факто имаше своя сухопътен коридор въпреки над 2400 украински войници и бойци, които все още ще се съпротивляваха до 20 май в стоманодобивната фабрика Азовстал, държейки около 20 000 руски войници заети, за да могат да постигнат забавяне на последната офанзива срещу Донбас.
Промяната в стратегията за „освобождение” на цял Донбас – важен индустриален и миннодобив пояс – също не постигна очакваните резултати.
Втора промяна: допълнително стесняване на фокуса
Украинската съпротива спря предполагаемото голямо обкръжение на киевските войски от руските сили в различни посоки в Луганск и Донецк едновременно от юг, север и изток.
„Не се кандидатираме, за да спазим конкретен краен срок“, каза миналата седмица секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев, като оправдание за бавния напредък в Украйна. Междувременно Шойгу твърди, че темпът на офанзивата е забавен „умишлено“, за да се спасят цивилни животи.
През последните седмици Путин беше принуден да се съсредоточи върху завършването само на превземането на района на Луганск, където проруските сепаратисти контролираха около една трета от територията преди военната кампания.
„Руската инвазия в Украйна, която възнамеряваше да завземе и окупира цялата страна, се превърна в отчаяна и кървава офанзива да превземе един-единствен град, като същевременно защитава важни, но ограничени придобивки в южната и източната част на страната“, това бе съобщено в изявление на ISW.
Падането на Северодонецк, последният голям град, който все още е в украински ръце в този регион, ще позволи на Русия да обяви пълен контрол над Луганск. Войските не могат да напредват по друга ос от седмици.
По този начин те постигат много ограничен напредък в териториите, които все още са под контрола на Киев, в района на Донецк, и са имали затруднения да прекъснат линията на контакт, установена преди 24 февруари, когато Путин започна руската военна интервенция.
Първоначалният план за слизане от град Изюм на юг, към Славянск и Краматорск – двата основни града в този регион под украински контрол – беше в застой от седмици.
Дали Путин ще трябва да премине към трета стратегия ще зависи от развитието на бойното поле, но Украйна вече предупреди, че се надява само да има достатъчно тежки и мощни оръжия от Запада за контраофанзива.
