Нямаше емоция или епични конотации, тъга или облекчение. Борис Джонсън се сбогува с Даунинг стрийт в негов стил: нарушавайки конвенциите, подготвяйки бъдещето си и обвинявайки другите за съдбата си.
За тълпата журналисти, чакащи пред Даунинг стрийт номер 10 – където се намира кабинетът на премиера – обявяването на оставката му беше по-малко драматично от очакваното, отчасти поради речта му без разкаяние, а също и защото се очаква излизането му от правителството да бъде дълго и мъчително.
Сред нежен ветрец, който разроши несъмнено русата му коса, Джонсън се обърна към нацията от трибуната с исторически послания, с които преди това неговите предшественици Дейвид Камерън се сбогуваха през 2016 г. и Тереза Мей през 2019 г.
Отдясно му беше предложена морална подкрепа и аплодисменти от редица негови най-близки сътрудници, включително министъра на културата Надин Дорис и неговия внимателен прессекретар Гуто Хари, бивш водещ на BBC, сега пазител на много тайни.
Речта на Джонсън от малко повече от шест минути на моменти беше заглушена от шума, идващ от Уайтхол Авеню, зад портата, водеща към Даунинг стрийт, където стотици хора се събраха, за да станат свидетели на събитието.
В допълнение към освиркванията, химнът на вездесъщия протестиращ срещу Брекзит Стив Грей изсвири от усилвател версия, посветена на Джонсън на песента от 1975 г. „Bye, Bye, Baby“ на Bay City Rollers.
Дори онези, които познават добре 58-годишния политик, признаха, че са шокирани не само от нежеланието му да напусне властта въпреки молбите на заместниците и министрите му, но и от неспособността му да поеме каквато и да е отговорност в хаоса, който го заобикаля.
Като професионален колумнист, Джонсън стреля със стрелички в молбата си, където изброи постиженията си – Брекзит, управление на пандемията и подкрепа на Украйна – като обвини колегите си, че действат със „стаден“ манталитет и искат да го изгонят след след като постигна най-голямото „торийско“ мнозинство от 1987 г. на изборите през 2019 г.
