Трудностите пред сектора се задълбочават от политически игри
Намаляват чуждите инвестиции и вложенията в техника и други дълготрайни активи
По-малко търгове и договори за обществени поръчки
На Димитровден традиционно чорбаджиите се разплащали със своите работници, включително и с дюлгерите, за извършената от тях работа през годината. Именно затова и днес, 26 октомври, българските строители честват своя професионален празник. Последният строителен сезон обаче не е повод за вдигане на тежки чаши и наздравици от страна на гилдията, тъй като премина под знака на трудности, проблеми, битки и липсата на финансиране.
За първа година през последните години от сектора отчитат рекорден спад на строителната продукция. Според отчет на основната преди 15 години Камарата на строителите в България (КСБ), в която членуват всички компании със законово основание да изграждат сгради и обекти по-големи от барака, през първата половина на 2022 г. е регистриран спад от 16,9 на сто в сравнение със същия период на предходната година. Така за две години се отчита чувствително намаляване на произведената строителна продукция – през 2020 г. тя е била общо за над 23 млрд. лв., през 2021 г. – за 16 млрд. лв., а за тази, ако продължи негативната тенденция от полугодието, ще е малко над 13 млрд. лв. (за полугодието е 6,6 млрд.лв.).
В същото време от КСБ отчитат и намаление на преките чуждестранни инвестиции в сектора за година с 52,3 на сто, като и по този показател е достигнато абсолютното дъно поне за последните 8 години. Също с подобни темпове – с 53,5 на сто, намаляват инвестициите на строителните компании в техника и други материални активи.
Всички тези числа сочат едно – че в сектора цари несигурност, липсват печалби, които да бъдат вложени в бъдещо развитие и фирмите се борят за оцеляване. С други думи – строителната индустрия изживява едни от най-тежките си години. Което е лош знак и за българската икономика, тъй като това е един от секторите, които традиционно най-бързо оздравява след кризи, привлича много работна ръка и е двигател за възстановяване на цялата икономика.
Вместо да заложи на подпомагане на браншовете, които могат да издърпат икономиката ни от блатото, в което тя затъва заради обективни външни фактори, съчетани с лоши управленския решения, последните редовен и служебни кабинети през изминалите близо две години решиха да поведат популистка битка с представителите на сектора, за да спечелят политически активи. В резултат само за периода от средата на 2021 г. до средата на 2022 г. своята дейност според данни на КСБ са прекратили близо 500 компании, а действащи остават около 6600 фирми.
Държавата буквално поведе борба с бранша като спря да се разплаща с него, отделно отказва да плати и вече извършени, проверени и одобрени като качествени дейности по пътни ремонти, изгуби се ценно време – над година и половина, за приемането на методика за индексиране на договорите заради драстичния скок в цените. Която заради липса на достатъчно пари има риск да остане само на хартия. Като че ли управляващите не бяха наясно, че така се нанася вреда и на държавата, тъй като ако строителните компании фалират или спрат своята дейност, тогава няма да има кой да изпълнява и обекти, възложени с национално или общинско финансиране, както и тези по оперативните програми и Плана за възстановяване и устойчивост.
Държавниците изпуснаха и шансовете, които им предостави иначе тежката пандемия. Заради замразяване и блокиране на живота в Европа заради пандемията хиляди строителни работници се бяха завърнали. Именно тогава управляващите трябваше да отпушат и европейските средства, и да стартират нова програма за саниране – за да се създаде заетост и да ги задържи. Но това не се случи, пандемията утихна и тези квалифицирани работници, които с малки усилия можеха да бъдат задържани за постоянно, отново отидоха да си търсят хляба зад граница.
Така от изкуствено раздухваната битка между държавата и строителите всъщност няма печеливши. А резултатите за строителния сектор и за икономиката ни можем да отчетем по традиция точно на Димитровден.
В проучване на „Тренд“: Държавата да плаща за това, което възлага
Спешно да се реши въпросът с поддръжката на пътищата
Мнозинството от българите са категорични, че държавата спешно трябва да реши проблема с поддържането на пътищата.
Осем от 10 българи считат, че не е допустимо държавата да възлага строителство на различни обекти и да забавя тяхното плащане. Това показа социологическо проучване на “Тренд”, изготвено по поръчка на Камарата на строителите в България през миналия месец.
Мнозинството от българите са категорични, че държавата спешно трябва да реши проблема с поддържането на пътищата.
Този отговор са дали 91 на сто от анкетираните. 67 на сто от отговарялите на въпросите в проучването 1000 души на възраст над 18 години са категорични, че държавата трябва да актуализира цените по старите договори, които вече са неизгодни за строителните компании заради поскъпването на строителните материали, енергоносителите, горивата и увеличените разходи за труд и обща инфлация, така че започнатите обществени обекти като пътища и водна инфраструктура да бъдат завършени.
Малко над половината от участвалите в допитването са на мнение, че строителният бранш е от тежко пострадалите вследствие на инфлацията и ръста на цените на материалите. 85 на сто от хората посочват, че се отнасят с уважение към професията на строителите.
Мнозинството от българите са категорични, че държавата спешно трябва да реши проблема с поддържането на пътищата.
