Германският канцлер Олаф Шолц призова Китай да използва влиянието си върху Русия, за да спре войната в Украйна, по време на разговори с президента Си Дзинпин в Пекин.
Шолц каза, че и двете страни са се съгласили, че ядрените заплахи на Русия са „безотговорни и изключително опасни“.
Китайският президент каза, че световната общност трябва да подкрепи призивите за мирно прекратяване на кризата и да се противопостави на използването или заплахата за използване на ядрени оръжия, се казва в китайски доклади.
Пътуването предизвика безпокойство в Германия и другаде в Европа, след като китайският лидер наскоро затвърди властта си.
Посещението на Шолц в Китай е едновременно кратко, само 11 часа, и противоречиво.
Той е първият западен лидер, който пътува до Пекин след глобалната пандемия и първият, който се среща с президента Си, откакто той затегна властта си на Националния конгрес на комунистическата партия миналия месец.
Германският канцлер, подобно на предшественика си Ангела Меркел, твърди, че глобалните проблеми могат да бъдат решени само чрез сътрудничество с Китай. Срещата лице в лице, каза той, улесни обсъждането дори на въпроси, по които двете страни силно не са съгласни.
Имаше взаимно признание, че времената са трудни. Президентът Си изрази желанието си да работят заедно във „времена на промяна и смут“.
Имаше съгласие да продължим да говорим – за войната в Украйна, глобалната хранителна и енергийна сигурност, изменението на климата и глобалната пандемия.
Шолц повтори позицията на Германия относно Тайван – всяка промяна на статуквото трябва да бъде мирна и с взаимно съгласие – и относно правата на човека – те трябва да бъдат защитени, особено по отношение на малцинствата в Синдзян.
Посещението ще бъде наблюдавано отблизо в европейските столици.
Шолц дойде на власт, обещавайки водена от ценности външна политика и промяна в подхода на Германия към Китай; обещание, което той повтори преди посещението си. „Ако Китай се променя, нашият подход към Китай трябва да се промени“, каза той. Но мнозина в Германия и в Европа просто не вярват в това; отчасти заради скорошно – и противоречиво – предложение за продажба на дял в пристанището на Хамбург на китайска компания.
Шестима от неговите министри се противопоставиха на сделката и службите за сигурност призоваха за предпазливост, но според съобщенията Шолц е наложил споразумение, макар и такова, което намалява размера и влиянието на дела. Подозрението в Берлин беше, че иска „подарък“, който да занесе в Китай.
Шолц избра да пътува с делегация от ръководители на германски компании като BASF, Volkswagen и Bayer.
„Сигналът, който се изпраща, е, че искаме да разширим и засилим нашето икономическо сътрудничество“, каза зелен политик, чиято партия отдавна търси по-твърда позиция спрямо Китай.
Вземането на ръководни кадри беше стандартна практика за предшественика на Шолц, Ангела Меркел, която следваше политика на „Промяна чрез търговия“, вярвайки, че икономическите връзки могат да повлияят на политическите отношения със страни като Китай и Русия.
Но разчитането на Германия на евтината руска енергия разкри присъщите недостатъци на тази стратегия. А Китай, който някога беше партньор, сега също се разглежда като съперник в Берлин.
