След сегашния контекст на войната Германия, смятана за основна икономическа сила в Европа, е принудена да преориентира политиката си към Москва, докато възникват съмнения относно приоритетите в отношенията й с Китай.
Дори когато започна нахлуването на Русия в Украйна, което доведе до рязко покачване на цената на газа на едро, Германия все още внасяше газ от Москва, главно от газопровода „Северен поток 1“, както и една трета от суровите въглища и половината от рудата.
Въпреки това германският канцлер Олаф Шолц, който парализира процеса на сертифициране на „Северен поток 2“ и под натиска на съюзниците обяви „смяна на ерата“ или „Zeitenwende“, нов термин, който той ще използва в речите си от този момент момент.
От самото начало Шолц обяви, че е поискал от министъра на икономиката Роберт Хабек да намали тази зависимост от Русия, докато постигне целта да я премахне до 2024 г. Изненадващото е, че го направиха за рекордно време.
През юни най-голямата руска газова компания „Газпром“ обяви драстично намаляване на доставките на газ за Европа през газопровода „Северен поток 1“ поради необходимостта от поддръжка на турбина, но Германия не повярва на това.
Според говорителка на Министерството на икономиката става въпрос за „политически претекст“. „Според нашата информация няма техническа причина за намаляване на доставките“, каза той пред Агенция Франс Прес (АФП).
Украйна дори обвини Москва в „газова война“ срещу Европа и в намаляване на доставките, за да създаде „терор“ сред хората.
Според заявеното от Газпром в акаунта му в Telegram, той щеше да намали до 33 милиона кубични метра на ден, което се равнява на 20%; тоест половината от това, което работеше преди.
Въпреки факта, че той постепенно намалява до края на август, когато спира напълно, Германия все още получава малки количества руски газ по други канали.
След това Берлин работи върху вноса на газ, сега от Норвегия, Белгия и Холандия, и върху изграждането на терминали за втечнен природен газ (LNG). Те ще бъдат готови в края на годината и за внос от страни като Катар.
Правителството също трябваше да реактивира около двадесет въглищни централи и последните три ядрени реактора в Германия, които щяха да бъдат изключени в края на тази година. Данните за газовите залежи в началото на декември са положителни. Те бяха на 98,24% от капацитета си, а потреблението спадна значително с 16% в края на ноември, въпреки че необичайно високите температури също изиграха роля.
Въпреки това изпълнителната власт трябваше да спаси компаниите вносители на газ в затруднено положение, като Uniper, която беше основният чуждестранен клиент на Газпром. Освен това принуди част от индустрията да намали производството, докато гражданите са изправени пред 100% увеличение на разходите за отопление и галопираща инфлация.
Правителството отговори на прогнозите за рецесия с набор от помощи, включително намаляване на ДДС върху газа и със създаването на антикризисен чадър от 200 000 милиона евро за три години, от който ще се финансира спирачка на цените на газа и на електричество.
Разчитането на руски суров петрол е повод за безпокойство, но благодарение на споразумение с Полша и национализацията на ключова рафинерия, която беше в руски ръце, се очаква спазването на европейското ембарго да бъде възможно.
Според информация, предоставена от Дхаршини Дейвис, глобален търговски кореспондент на BBC, „Международната агенция по енергетика предупреди, че това е първата наистина глобална енергийна криза“.
Шолц настоява, че отговорът на енергийната криза е диверсификацията на търговските отношения и вноса на суровини, без да се забравя репутацията на партньорите по отношение на човешките права.
