Сръбският президент Александър Вучич се срещна със своя съвет за национална сигурност, докато напрежението в Косово нараства между властите там и етническите сърби.
В събота шумова граната беше хвърлена по полицията на ЕС в Северно Косово, където сърбите съставляват мнозинство, и местната полиция размени огън с неизвестни групи.
Етнически сърби поставиха пътни блокади, след като косовската полиция беше изпратена в спор за номерата на колите.
Сърбия отказва да признае Косово за независима държава.
Косово, което има преобладаващо етническо албанско мнозинство, се отдели от Сърбия след война през 1998-99 г.
НАТО, който има мироопазващи сили в Косово, призова всички страни да избягват провокации. ЕС направи това, като предупреди, че няма да толерира атаки срещу полицията на ЕС или престъпни действия.
Последният арест беше предизвикан от ареста на сръбски бивш полицай в събота.
Говорейки пред агенция Ройтерс след срещата на своя съвет за национална сигурност, Вучич каза, че иска да обезвреди ситуацията.
Косовският премиер Албин Курти определи протестиращите като „престъпни банди“ и поиска от ръководените от НАТО мироопазващи сили за Косово (КФОР) да премахнат барикадите.
Косовската полиция каза, че е била обстрелвана на различни места близо до езеро, граничещо със Сърбия късно в събота, като служителите са отвърнали на огъня при самоотбрана.
Косово разположи полиция в райони с мнозинство от сърби – които не признават косовското правителство в столицата Прищина – в края на миналата седмица. Това допълнително засили напрежението, след като то вече се повдигаше месеци наред заради спора за регистрационните табели на превозни средства.
Вучич каза, че използването на полиция нарушава предишни мирни споразумения. Той каза, че планира да поиска от мироопазващите сили на НАТО разрешение да изпрати сръбска полиция и войски в района, но призна, че има малък шанс това да бъде дадено.
Каре за анализи от Ги дьо Лони, кореспондент за Балкани
Всеки път, когато се повиши напрежението между Косово и Сърбия – или между сръбското малцинство в Косово и властите в Прищина – мироопазващите сили на НАТО КФОР играят решаваща роля.
Те не трябва да правят нищо конкретно. Самото присъствие на 4000 многонационални войници беше достатъчно, за да предотврати всякакви сериозни проблеми през по-голямата част от две десетилетия.
Властите в Белград разчитат на КФОР да гарантира безопасността на косовските сърби. Те се опасяват от повторение на насилието през 2004 г., което доведе до смъртта на повече от дузина сърби, още стотици ранени и разселването на хиляди сръбски семейства.
В същото време присъствието на КФОР действа и като гаранция, че Сърбия няма да изпрати собствени сили в Косово. Белград е наясно, че ангажирането с войските на НАТО би било изключително неразумно.
Така че докато напрежението може да остане високо, всякакви инциденти вероятно ще бъдат изолирани. Въпреки това ЕС ще работи извънредно, за да събере и двете страни около масата за постигане на дългосрочно решение.
Косово обяви независимост през 2008 г., след кървавата едногодишна война десетилетие по-рано. Сърбия не я признава за суверенна държава, но приема управляващата власт съгласно споразумение, постигнато с посредничеството през 2013 г. за нормализиране на отношенията.
От 1,8 милиона души, живеещи в Косово, 92% са албанци и 6% са сърби.
Арестуваният в събота полицай беше един от около 600-те етнически сърби, които напуснаха службата през ноември в знак на протест, след като властите в Косово казаха, че ще изискат от сърбите да сменят сръбските регистрационни номера отпреди войната с косовски.
Около 50 000 души в райони с мнозинство от сърби досега са отказали да използват номера на Косово, защото не признават независимостта му от Сърбия.
Сделка, постигната с посредничеството на ЕС в края на ноември, доведе до неспокойно споразумение, постигнато между двете страни, като Косово се отказа от плановете си да глобява хора, които не сменят номерата, а Сърбия се съгласи да спре издаването на регистрации с инициалите на градове в Косово.
