Механизмът за разследване на главния прокурор влиза в парламентарната правна комисия на първо четене днес
Известните вече и широко коментирани като противоконституционни идеи за създаването на извънредна фигура за разследване на главния прокурор, представени в края на миналата година от служебния министър на правосъдието Крум Зарков и неговия заместник Емил Дечев, стават предмет на обсъждане на депутатите.
Двамата предлагат при данни за престъпление главният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от върховен съдия, избиран на случаен принцип.
Проектът предвижда и сваляне на мнозинството за избор, временно отстраняване и освобождаване на главния прокурор. Сега това може да стане с гласовете на поне 17 членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). Ако законопроектът на Зарков бъде приет, ще са достатъчни и 13.
По Конституция обаче – главен прокурор, председател на ВКС и на ВАС се избират с 17 от 25 гласа на членожве на ВСС.
Крум Зарков и екипът му обаче са измислили Обвинител №1 да се освобождава с 13 гласа, което е нон-сенс!
По този начин обаче всяко парламентарно мнозинство ще намира начин да сменя кадровия орган, а той от своя страна да назначава начело на държавното обвинение магистрат, който ще е удобен на управляващите. Обидно ниско политическо ниво е да свеждаш функционирането на институция в една от държавните власти до елементарна политическа аритметика. Да не говорим, че сега никой и дума не обелва, защото предложенията се отнасят до „лошия“ главен прокурор. А само си представете какво би било, ако бивши министри на правосъдието като Цачева, Кирилов или Захариева бяха предложили същите промени по отношение на бившия вече председател на Върховния касационен съд Лозан Панов във времената, в които ежедневно правеше политическа пропаганда и прокарваше лобистите интереси на задкулисието в правосъдната система.
Подсмихвайки се и съзнавайки, че предложенията му газят Конституцията, в едно уикенд интервю Крум Зарков призна, че проектът, ако изобщо бъде приет, ще стигне до преглед от конституционните съдии. Дори само в частта му за промяната на избора на главния прокурор, Конституционният съд в три свои решения от 1992, 2014 и 2021 г. посочва, че съществена гаранция за независимостта на съдебната власт е нейното право сама и по нейна преценка да назначава, понижава, премества и освобождава от длъжност магистратите, без да е предвидена каквато и да е възможност за ограничаване на правомощията й в това отношение, включително и от Народното събрание. Иначе казано, няма никакво съмнение, че лобисткият проект нарушава духа на конституционния законодател. Нещо повече, само преди месец и Венецианската комисия – консултативният орган на Брюксел за юридически реформи, ясно заяви, че ако ще се правят промени у нас, свързани с прокуратурата и фигурата на главния прокурор, то те задължително трябва да минат през конституционен ремонт.
Предложението за въвеждане на механизъм за разследване на гланния прокурор е редактиран вариант на подготвения от екипа на бившия министър Надежда Йорданова механизъм за разследване на главния прокурор. Корекции са направени заради препоръки в становището на Венецианската комисия, каза Зарков на пресконферецния.
Закон за един човек
По отношение внушенията за недосегаемостта на обвинител №1 и нуждата от непременното негово разследване, сякаш у нас за главен прокурор се избират системни закононарушители, то те се базират на принципа – intuitu personae, т.е. законодателство с оглед на личността. „Въпрос на чест“ било съдия да разследва главен прокурор, твърди политизираният съдия Емил Дечев, сега заместник-министър. Чиста форма на дискриминация. Демонстрираната арогантност по отношение на прокуратурата и фигурата на нейния ръководител, с която несъмнено се ерозира доверието към правосъдната система като цяло, идва от друг лобистки напън, имплементиран в законодателното предложение дори съдия от окръжно ниво да може да разследва обвинител №1.
А кой се разследва разследващия главния прокурор?
Става дума за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт за създаването механизъм за разследване на Обвинител № 1 от ad hoc съдия, избиран на случаен принцип, които бяха дискутирани преди две години не само в експертните правни среди у нас, но и на европейско ниво.
Това не е ново. Наказателен съдия да може да разследва главния прокурор – този разследващ съдия ще получава временни правомощия и ще се назначава с решение на Висшия съдебен съвет (ВСС), който избира и шефа на държавното обвинение. Магистратите ще се избират на случаен принцип от списък, изготвен от наказателната колегия на Върховния касационен съд и ще се назначават от прокурорската колегия на ВСС, посочи през юли т.г. Надежда Йорданова.
Още през 2020 година беше многократно подчертано, че тези идеи са противоконституционни.
Публично бе обяснено, че според основния закон в България съдиите не могат да провеждат разследвания, дори да са върховни магистрати. Тази дейност по Конституция е единствено в правомощията на структурата на държавното обвинение.
Крум Зарков обясни, че съдията, който ще разследва главния прокурор, трябва да бъде с минимум 12 години стаж и да е работил през последните седем години като наказателен съдия. Също така трябва да е съдия във ВКС или в окръжен, апелативен съд, но с ранг на съдия във ВКС.
Съдиите в списъка, от който да се избере кой ще разследва главния прокурор, трябва да дадат съгласието си да участват в процедурата. Прокурорската колегия трябва да назначи този съдия като прокурор, но процедурата е такава, че не би трябвало да откаже да го направи, както когато някой прокурор или съдия става заместник-министър, обясни Зарков
Преди две години се постави въпросът, който важи и днес – а кой ще контролира или разследва съдията, който ще разследва главния прокурор. Според представените днес предложения от Крум Зарков и екипа му – това ще е втори ад хок прокурор, който да осъществи вътрешноинституционален контрол. Този втори прокурор ще бъде назначаван за заместник-главен прокурор и ще се занимава единствено с контрола по разследването на главния прокурор. А кой ще контролира него – няма отговор.
Така се влиза в някаква безумна спирала на безсмислени и очевидно несъстоятелни идеи за промени в конструкцията на държавното обвинение, които нееднократно са били отхвърляни от различни български институции.
Конституционния съд категоричен – не може да се въвежда извънредна контролна фигура
Припомняме, че в своето решение № 7 от май 2021 г. Конституционният съд се произнесе категорично, че не може да се въвежда подобна извънредна контролна фигура, която да разследва единствено главния прокурор и заместниците му, само през законови промени.
Затова е нужна промяна в Конституцията, при това най-вероятно за нея ще се изисква и свикването на Велико народно събрание.
Делото пред Конституционния съд беше повдигнато след сходни законови изменения по идея на ГЕРБ, които въвеждаха подобна фигура на „разследващ главния прокурор“, която някои нарекоха „свръхглавен прокурор“. Въпреки произнасянето на конституционните съдии, сега от Министерството на правосъдието внасят смислово абсолютно същото предложение. С тази разлика, че се иска ad hoc съдия да разследва главния прокурор, а не прокурор. И в двата случая обаче идеите са противоконституционни.
Нещо повече – съвсем наскоро съдиите от КС обясниха и на настоящия служебен министър Крум Зарков, че е време да се спре със саморазправата с главния прокурор, като отхвърлиха искането да бъдат тълкувани част от правомощията на обвинител №1.
Конституционният съд не е единственият, който казва, че атаката срещу прокуратурата и главния прокурор не е съдебна реформа. Венецианската комисия, на която бившата правосъдна министърка Надежда Йорданова, едно от знамената на борците анти-Гешев, изпрати въпросния проект за промени в НПК и ЗСВ, също каза, че по българската Конституция е недопустимо ad hoc съдия да разследва прокурори. Упорито и не толкова умно обаче сега от Министерството на правосъдието отново настояват депутатите да приемат законови промени в противоречие с основния закон.
Трудни времена идват за правовия ред у нас. Опитът на служебния ръководен състав на Министерство на правосъдието да прокара промени в НПК и ЗСВ, които в голямата си част противоречат на Конституцията, зад вечно удобния параван – „така иска Брюксел“, показва, че олигархията и нейните лобисти са твърдо решени да вземат реванш за ядовете, които прокуратурата им създаде през изминалите 7-8 години – разследвания на далавери, наложени запори заради недоказан произход на средствата, повдигнати обвинения и прочие. Налице е пореден опит за атентат срещу правосъдието, реално и грубо нарушаващ общоевропейските стандарти за върховенство на правото.
Подобни поправки в НПК и ЗСВ нито ще подобрят бързината и качеството правосъдието, нито ще върнат доверието в съдебната система. Напротив, само засилват ерозията на държавността по пътя към безвъзвратното й рухване.
